AM-Стратегия – Методология
В продължение на много години(от началото на 80-те години на 20-ти век), се използват добри индивидуални техники и методологии за разработване и управление на корпоративни системи за управление на активи.
Голяма част от тях се използват за формиране на Стратегията за управление на поддръжката, която е част от Стратегията за управление на активите и обхваща всички дейности по време на експлоатацията на активите.
Изборът на успешна стратегия за поддръжка изисква добро познаване на принципите и практиките за управление на поддръжката, както и познания за специфичните характеристики на съоръжението. Няма една правилна формула за избор на стратегия за поддръжка и най-често процесът на подбор включва комбинация от различни стратегии за поддръжка, които да отговарят на конкретните характеристики на съоръжението и условията на работа.
Формирането на стратегия е нелек процес, който зависи от:
- Ръководството на организацията
- Организация на работата
- Избор на методология
Ръководството на организацията е инициатор и активно подкрепя целия процес през годините чрез :
- лидерство,
- определя бизнес-целите на организацията, които да са залегнат при разработване на стратегията
- отделя необходимите ресурси, според плана
Организация на работата като елемент от процеса на формиране на стратегия включва:
- Проектен подход,
- Екип,
- Обучение
- Непрекъсната работа -“Жива програма”
Изборът на методология зависи от:
- типа на организацията в коя индустрия е,
- тип на активите, ротационно или статично оборудване
- степента на развитие на системата за поддръжка
- наличието на история(данни) за оборудването
Методологии (техники и процеси) за разработване на стратегия за управление на поддръжката
Criticality Analysis
Анализ на критичността на оборудването е подходящ метод за първоначално определяне на всички вътрешни и външни бизнес рискове за собственика на актива при използването му. Оценката на критичността се извършва по нива на критичност и вероятността за всеки отказ, дефинирани в началото на анализа. На база на количествена оценка на критичността за последиците от отказите и на вероятността за възникване на съответен вид отказ се взима решение за коригиращи действия и техния приоритет на основата на приемлив и неприемлив риск.
Failure Mode Effects Analysis (FMEA)
Анализ на видовете откази и последиците от тях е процес за преглед на елементите, възлите и подсистемите за идентифициране на потенциалните функционални откази на системата, техните причини и последствия. FMEA е индуктивен метод за извършване на качествен анализ на надеждността на системата или анализ на безопасността от ниско към високо ниво.
Понякога FMEA се разширява до FMECA, като се включва и анализ на критичността.
Reliability Centered Maintenance (RCM)
Поддръжка фокусирана към надеждността е систематичен подход, с помощта на който се определя каква поддръжка трябва да се извърши за да сме сигурни, че материалните активи продължават да изпълняват проектните си функции по отношение на работния процес. Всеки RCM процес гарантира, че на всички от следните седем въпроса се отговаря задоволително и се отговаря в следната последователност:
- Какви са функциите и свързаните с тях стандарти за работа на актива по отношение на работния процес (функции)?
- По какви начини може да не успее да изпълни функциите си (функционални повреди)?
- Какво причинява всеки функционален отказ (режими на отказ)?
- Какво се случва, когато настъпи всеки отказ (ефекти на отказа)?
- По какъв начин всеки отказ действа (последствия от отказа)?
- Какво трябва да се направи, за да се предскаже или предотврати всеки отказ (проактивни задачи и интервали от задачи)?
- Какво трябва да се направи, ако не може да се намери подходяща проактивна задача (действия по подразбиране)?
Цялата информация и решения трябва да бъдат документирани по начин, който прави информацията и решенията напълно достъпни и приемливи за собственика или потребителя на актива
Резултат от RCM метода е списък с задачи за поддръжка за всеки актив в зависимост от кричността му, функционален отказ и последствия. След като се завърши RCM анализа резултатите трябва да се приложат. Това означава планиране и изпълнение на тези задачи.
Risk assessment and Risk management
Оценка на риска и управлението му
Рискът се представя като комбинация от честотата или вероятността за появата на конкретно опасно събитие и последиците от него.
Процесът на управление на риска включва следните етапи: идентифициране на рисковете; качествен/количествен анализ; формиране на коригиращи действия; мониторинг и контрол. Целта на този процес е да се предвидят възможните рискове и да се минимизират техните неблагоприятни последици с адекватни действия.
Видове методи за анализ на риска:
- качествени – определят последствията, вероятността и нивото на риска чрез термини „високо“, „средно“ и „ниско“. С цел да се оцени полученото ниво на риска спрямо дадени критерии за качество е възможно да се направи комбинация между последствия и вероятност.
- полу-количествени – използват цифрови скали/линейни или логаритмични/ за оценяване на последствията и на вероятността, като ги комбинират и използват формула, за да получат нивото на риска.
- количествени – дават оценки на фактическите стойности на последствията и техните вероятности като определят нивото на риска в конкретни единици. В някои случаи извършването на цялостен количествен анализ не е възможно поради липсата на достатъчна информация, влияние на човешки фактори и др.
Risk Based Inspection (RBI)
Инспекция на база риск е метод, с помощта на който се определят видовете инспекции на оборудването на основа на оценката на риска. Обикновено се прилага за съдове с повишена опасност (като съдове под налягане, тръбопроводи и др.) фокусиран към загубата на механична цялост, поради разрушаване на материала от който е изработен. за които е необходимо да се гарантира херметичност. RBI може да се възприема като инструмент за допълване на изискванията на Директивата за съоръженията под налягане 2014/68/ЕС.
Root Cause Analysis (RCA)
Анализ на основната причина (RCA) е структурирано разследване, което има за цел да идентифицира истинската причина за проблем, причинно-следствените връзки и действията, необходими за отстраняването му.
Причина за да се извърши RCA може да бъде голяма авария или инцидент или цялостна програма за подобрение в областта на безопасността, качеството или производството / поддръжката.
Резултатите от RCA са препоръки за промяна и мониторинг, за да се предотврати повторната поява на проблема.
Fault tree analysis (FTA) Анализ чрез дървото на отказите се отнася към определянето и анализа на условията и факторите, които причиняват или допринасят за възникването на определено нежелано събитие, което оказва значително влияние на функционирането на системата, рентабилността и други изисквани характеристики.
Анализът чрез дървото на отказите е основно дедуктивен (отгоре-надолу) метод за анализ, насочен към точно определяне на причините или комбинацията от причини, които могат да доведат до определено завършващо събитие. Анализът е предимно качествен, но в зависимост от известни условия, той може да бъде и количествен.
